1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как на бърза ръка "начертаха" ядреното бъдеще на България

28 февруари 2024

Един запис по непредпазливост разкри как ГЕРБ и ДПС се сговарят да изберат южнокорейската компания "Хюндай" за строителството на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". Какво означава това за ядреното бъдеще на България.

АЕЦ "Козлодуй"Снимка: BNGES

"Само ние (ГЕРБ, б.авт.) и ДПС сме…". Репликата на депутата от ГЕРБ и бивш енергиен министър Теменужка Петкова е от запис след заседание на парламентарната енергийна комисия с още включени микрофони. Въпросният запис показва как депутати на ГЕРБ и ДПС се сговарят да гласуват след ден избора на южнокорейската компания “Хюндай” за строителство, доставка и въвеждане в експлоатация на 7-ми и 8-ми блок на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Сайтът “Клуб Z” пръв разкри за записа, а депутатите от ГЕРБ, ДПС и с помощ от “Има такъв народ” (ИТН) я избраха само с един глас надмощие - и без да има нужда някой да се кара “на носилка”, както се чува във видеото.

Завидна бързина

Така с две свои решения и завидна бързина 49-ият парламент “нарисува” ядреното бъдеще на България - одобри американската технология AP-1000 на “Уестингхаус” и избра строителя от Южна Корея. Последният избор събуди съмнения, тъй като това решение е в прерогативите на изпълнителната власт. Самата изпълнителна власт обаче се оказа разделена в избора си. „АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности“ - проектната компания, която ще строи блоковете от българска страна, с решение на Съвета на директорите от 13 февруари т.г. избра “Хюндай” (Hyundai Engineering & Construction Co.,Ltd.)

По-малко от месец преди това решение ръководството на АЕЦ “Козлодуй” смени ръководството на дъщерното си дружество, като постави за изпълнителен директор бивш енергиен шеф от времето на ГЕРБ - Петьо Иванов. Начело на АЕЦ е друг кадър на ГЕРБ - Валентин Николов, който и по-рано беше начело на атомната централа, бивш зам.-министър на енергетиката в първия кабинет на Бойко Борисов и бивш директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

В доклада на министъра на енергетиката Румен Радев се цитира решение на Управляващия комитет по проекта за изграждане на блок 7 на Площадка №2 на АЕЦ “Козлодуй” с технология АР1000 за две потенциални строителни фирми - “Хюндай” и американската “Бехтел”. В крайна сметка парламентарно мнозинство избра южнокорейската компания. Изборът беше предшестван и от активни контакти на министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов с южнокорейския бизнес през миналата година. Компаниите от Сеул са запознати и с възможностите за инвестиции в зелен водород за бъдещите енергийни нужди на България.

Каруцата пред коня

От една страна съгласуванията на позиции преди ключово парламентарно решение са нещо естествено, от друга - единият партньор във фактическата коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС изключва другия, за да търси поддръжка от неофициалния, какъвто е ДПС. (В публичното говорене се чуха и гласове в подкрепа на китайския кандидат за строителство.) Гласуването на ИТН не е изненада, тъй като още от 2021 г. партията е заявила, че подкрепя изграждането на 7-ми и 8-ми блок в “Козлодуй” - и очевидно споделя, че точно “Хюндай” ще се справи.

Големите инфраструктурни проекти за милиарди неизменно са свързвани с лобизъм - и с геополитически решения. Парламентарната санкция на практика затвърждава избора, който може да бъде отменен единствено с ново решение на Народното събрание. Но депутатите се съгласяват с изграждане на нови базови мощности преди да е приета енергийна стратегия, която да отчита множество фактори, в т.ч. потреблението в следващите години и по сектори, енергийните мощности в съседните на България държави, затварянето на въглищната индустрия, бума на ВЕИ и други. В края на ноември м.г. Министерството на енергетиката публикува проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., но до парламента документът не е стигнал. В същото време бумът на инвестиционни предложения за нови мощности за зелена енергия продължава безконтролно.

Изпълнителната власт пък реши стратегията да бъде съобразена с Интегрирания национален план Енергетика-Климат, който ще се разработва до средата на годината. Заради факта, че планът не е актуализиран и представен на Брюксел, в края на 2023-та Европейската комисия съобщи, че открива наказателна процедура срещу България. По-късно от Министерството на енергетиката съобщиха, че са се разбрали с ЕК Планът да бъде представен до юни т.г., тъй като правителството на Николай Денков е имало твърде малко време за актуализацията му.

Финансови параметри

Към момента единственото публично известно за разходите за бъдещите блокове на АЕЦ “Козлодуй” е, че с решение на парламента БЕХ увеличава капитала на „АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности“ с 1.5 милиарда лева. В това дружество ще постъпят и средствата от евентуална продажба на оборудването за АЕЦ “Белене”. Оттам нататък всичко е в бъдеще време. Енергийният министър се надява цената на тока да не надхвърли 65 евро на мегаватчас, а за кратко време прогнозите за цената на двата блока нараснаха от 12 милиарда евро на 14 милиарда евро.

Емилия МилчеваСнимка: privat

В края на март се очаква обещаният от “Уестингхаус” доклад с анализ за цената на строителството на първия 7-и блок, себестойността на произвежданата електроенергия и други параметри. По план мощността трябва да е изградена до 2033 г. Експерти вече се усъмниха в обявените от изпълнителната власт цени, след като преди десетина години “Уестингхаус” предложи цена за един реактор от 7.7 милиарда долара.

Но каквито и да са цените, парламентарните решения са взети, макар че в условията на либерализиран пазар България внася ток и в момента от съседни държави, тъй като е по-евтин. Наред с това съществува и друг голям проблем, който не е бил обект на дискусия в парламента - откъде ще се вземат кадрите - и за строителство, и за работа. “За 7 блок ще се необходими 300 висококвалифицирани специалисти и до 10 000 средноквалифицирани кадри - ще внасяме ли“, запита риторично по БНР днес експертът от Института по енергиен мениджмънт Славчо Нейков. В района на Северозапада, където е АЕЦ, липсва и социална инфраструктура, освен хора.

Оправдани съмнения

Заради липсата на публичност досега около големи енергийни проекти - като газопровода “Балкански поток”, несбъднатата АЕЦ “Белене” и проваления “Южен поток” или сключения на тъмно договор с турската държавна компания “Боташ” - обществото винаги гледа със съмнение и на следващи такива. След тях българските национални интереси винаги са били ощетени. Колко нужни са новите ядрени мощности - този въпрос още чака отговори.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ