1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Под 4 милиона българи през 2100 година?

Николай Цеков
12 февруари 2018

През 2050 година населението на България ще наброява 5,4 млн. души, а през 2100 - едва 3,8 млн., гласи прогнозата на ООН. "Не очаквам обаче да се стигне до изчезване на българската нация", твърди експерт в интервю за ДВ.

Снимка: BGNES

Предварителните данни за 2017 сочат, че с 8,7 раждания на 1 000 души България заема 212-то място в света. Много по-тревожна е позицията на страната по показателя за обща смъртност, където с 14,5 смъртни случая на 1 000 души от населението тя се нарежда на трето място. Непосредствено преди нея са малката африканска държава Лесото, която е силно засегната от СПИН-пандемията, и Литва, където населението застарява особено бързо заради високата емиграция на млади хора. И още: отрицателното миграционно салдо на България я поставя на 114-то място в света - далеч назад в сравнение със страни, които привличат особено много имигранти, като Люксембург, Сингапур, Обединените арабски емирства, Испания, Белгия, Швеция, Швейцария, Австрия. През миналата година броят на българите най-вероятно се е стопил с още 70 хиляди души, което се равнява на 1,1%. Така по скорост на обезлюдяване страната вече заема 9-то място сред 234 държави и територии - непосредствено след Латвия, Литва и Молдова. Ревизираната през 2017 дългосрочна прогноза на ООН за населението на България сочи, че през 2050 година то ще наброява около 5,4 милиона души, а към 2100 година - около 3,8 милиона.

"Представете си цяла област само с 400-500 деца!"

БАН осъществява проект за изработване на мерки за смекчаване на последиците от демографската криза. В рамките на този проект в края на миналата година се проведоха обществени дискусии в най-силно засегнатите региони на страната. Особено песимистични бяха мненията в най-бързо обезлюдяващите се райони. Според протокола от дискусията, един представител на администрацията във Видин е казал следното: „Във Видинска област годишно се раждат около 500 деца и дори по-малко. Представете си цяла област с 400-500 деца, половината от които са от малцинствата. От тези 500 деца колко биха останали? И стигаме до едно поколение за цялата област от 100 души! До момента говорихме за качествената характеристика на хората - не са мотивирани, не желаят, не искат. Но още по-големият проблем, с който ще се сблъскаме в бъдеще, е количеството. Говорим за 100 човека. То само ръководните длъжности в администрацията са 100. Няма да има и администрация. Всяка година населението на областта намалява с 3 000 души и ще става все по-зле“.

Икономиката на България от години изпитва остър недостиг на кадри, което също е следствие от задълбочаващата се демографска криза. Страната не само не съумява да привлече кадри от чужбина, но и твърде много млади хора от провинцията бягат зад граница или към София. Паралелно с това центровете на растеж се броят едва ли не на пръстите на едната ръка. И още: в редица региони на страната около 70% от младите хора до 30 години са с незавършено средно или дори с никакво образование. Те са и основната част от бенефициентите на програмите за субсидирана заетост, в които основните работодатели са общините и МВР. Както бе констатирано на проведените в края на миналата година дискусии, образованието очевидно не е ценност за повечето млади хора, останали в обезлюдяващите се райони, особено сред полуграмотните и неграмотните представители на малцинствата. „В Нова Загора, където са настанени бежанци, нямаме този проблем, защото при бежанците образованието е ценност и за децата, и за родителите“, бе изтъкнато по време на обсъждане, проведено в Сливен.

Повечето местни работодатели сякаш също не се опитват да задържат чрез стимули малкото останали в провинцията млади работници и специалисти. Повсеместна е констатацията, че интересът е да се „усвоят“ отпуснатите средства по програмите за безработни младежи, след което наетите биват веднага освобождавани.

Професор Пенка Найденова е работила дълги години като представител на Фонда за населението на ООН в много страни по света. Според нея влошаването на демографската ситуация в България се дължи на нарушения баланс между броя на живородените и на починалите. Освен това броят на емигрантите е доста по-висок от броя на имигрантите, а в резултат осезаемо нараства делът на хората на 65 и повече години. В момента те са 22% от цялото население, но към 2050 година ще бъдат поне 33%. „Остаряването на населението не е кризисно явление - то е резултат от развитието на демографската система. Населението на България ще намалява, както във всички развити страни - редом с нарастването на средната продължителност на живота и със спада в раждаемостта. Не очаквам обаче това да доведе до изчезване на българската нация“, казва проф. Найденова.

Какво трябва да се случи

Експертката смята, че за разлика от българите и турците, които са преминали през всички фази на първия демографски преход, ромите в България ще увеличават числеността си, тъй като не са преминали дори през втората му фаза, свързана с намаляване на смъртността при запазена висока раждаемост. Единствено осезаемото нарастване на темповете на икономически растеж и на стандарта на живот е в състояние да промени неблагоприятното миграционно салдо, посочва проф. Найденова. И напомня, че за десетилетието след икономическата криза през 2008-2009 страната са напуснали над 300 хиляди българи на възраст до 30 години. Намаляването на трудовите ресурси поставя страната пред предизвикателството да компенсира изтичането на работна сила с осезаемо увеличаване на производителността на труда. Необходима е коренна промяна в образователната система и в политиките за регулиране на пазара на труда, заключава проф. Найденова.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ