1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отвратените

26 юли 2013

Всички млади хора, които от 14 юни са по улиците на България, вече не искат да живеят в такава държава. И ако протестът не успее, много от тях ще емигрират, казва проф. Александър Кьосев. С него разговаря А. Андреев.

Снимка: Svetoslav Deshev

А. Андреев: Един професор по културология като участник в протестите? Питам Александър Кьосев, професор по културология в Софийския университет „Климент Охридски”, дали се чувства естествено в тази си роля.

А. Кьосев: Според мен онова, което обединява всички, е моралното възмущение. И в този смисъл протестът не може да бъде социално определен. Той не е на една група, на една прослойка, на някаква класа - на средната класа, на красивите и богатите или на младите и образованите. Той е на всички, които се чувстват морално отвратени от това, което се случва.

А. Андреев: Дотук аз ясно виждам логичната и заслужаваща комплименти негативна цел на протестите: да се събори една система, проядена от корупция и непотизъм. Не виждам обаче позитивната...

А. Кьосев: За позитивната цел тепърва ще се спори. И тепърва ще се намесват експертни мнения. В момента негативната цел е по-важна. И тя е: „Така повече не може!”. Трябва просто да се сложи край на този задкулисен начин на управление на страната, където нищо не е ясно. Където не е ясно кой е кукла и кой - кукловод.

Една тъжна прогноза

Бунтът на отвратенитеСнимка: Svetoslav Deshev

А. Андреев: Седмици наред блуждаеше заклинанието: „Нищо няма да стане, докато не строшат няколко прозореца и няколко глави”. Предизвестено ли беше насилието?

А. Кьосев: По въпроса за насилието трябва да сме много внимателни. Насилието може да има различни източници и агенти. Със сигурност част от проблема е, че хората започват да губят търпение. И това може да накара празничните и креативни протести внезапно да се преобърнат. От друга страна това се знае от всички онези, които са включени като провокатори и манипулатори на протестите и не бих се учудил, ако се окаже, че те съзнателно търсят конфронтация. Впрочем, конфронтация може да се търси както от онези, които искат да използват протестите за свои цели, така и от страна на правителството.

А. Андреев: На улицата сигурно срещате много свои студенти. Какво казват те за протестите?

А. Кьосев: Аз съм много разтревожен. В продължение на 20 години виждам как вълни от емигранти - млади, добре образовани, най-доброто на нацията - напускат България, защото не могат да я търпят. Те напускат страната дори не поради морално възмущение, а поради морално отвращение. Понякога това е просто лесно оправдание, за да се насочат към едно добро западно образование и евентуално кариера в развитите страни. Основният им движещ мотив обаче си остава валиден: те просто не искат да живеят в такава страна. На улицата са излезли и млади, и по-стари, но движещата сила безспорно е поколението на Фейсбук. И ако протестът не успее, значителна част от тези хора ще емигрират - това е моята тъжна прогноза.

А. Андреев: Все по-модерно става, включително по западните медии, да се сравняват протестите по света. Сега вече и София попадна в листата „Ню Йорк-Мадрид-Атина-Истанбул-Кайро”.

А. Кьосев: Трябва да сме внимателни в тези сравнения. Върви една разпространена неомарксистка теза, нейн автор е Славой Жижек, който казва, че това са различни аспекти на един и същ проблем: глобалния неолиберален капитализъм. Че едва ли не това са отделните части на един огромен революционен пъзел. Аз не споделям подобно левичарско тълкуване. Протестите имат своя локална специфика. Имат все пак и нещо общо. Очевидно е, че съвременната политическа система има тежки структурни дефекти и огромен брой хора по света просто вече не искат да живеят така. Те не искат да търпят, не могат да търпят и освен това са намерили медията - Фейсбук, социалните мрежи, интернет, дигиталната комуникация, чрез която да създадат една нова солидарност.

2013-та като 1968-ма?

Проф. Александър КьосевСнимка: Kalin Serapionov

А. Андреев: Нека опитаме една друга интерпретация на протестите в България. През 1968 година в САЩ, във Франция, в тогавшната ФРГ и другаде на Запад младите се надигнаха и с протеста си успяха радикално да променят обществото. Това беше поколенчески бунт. Специално западногерманските млади не искаха повече да живеят с лъжата за миналото на своите родители по времето на Хитлер. Можем ли да си представим, че и българският протест е поколенчески бунт на млади хора, които не желаят вече да живеят с лъжите на поколенията на своите родители, които искат да изметат всичко това, да изметат, впрочем, всички нас, да свалят предишните поколения от сцената?

А. Кьосев: 1968-ма година наистина е поколенчески бунт, защото едно поколение се изправя срещу предишното по много радикален начин. Но тогава този радикален бунт на децата-цветя има зад себе си сериозна философска утопия. Много крайна, радикална. Това е утопията „Правете любов, а не война!”, това е утопията за нерепресивна цивилизация, за сексуална революция и за отхвърляне на каквото и да е лицемерие. Сегашните бунтове нямат такава утопия.

А. Андреев: А лицемерието?

А. Кьосев: Да, то винаги е проблем, но днешните протестиращи не разполагат със собствена философска база. Във въздуха има някаква морална реакция, която не подлежи на превръщане в доктрина. Коя е тази морална сплав? Кое е това морално лепило на протестите по света? Много трудно е да се каже. Според мен става дума за изискването за минимален морал. За онази черта, отвъд която не бива да се прекрачва.

С проф. Александър Кьосев разговаря Александър Андреев

Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ