Анализ на Александър Андреев:

В момента сякаш единствено Германия действа стабилизиращо. Страната преживява удивителен икономически подем, току-що постигна нов рекорд в износа на стоки, МВФ дава добра оценка на германското стопанство и финанси, канцлерката Ангела Меркел също е рекордьор по международно доверие и сигурно ще успее да се пребори за фискалния пакт, от който се очаква да консолидира финансите на европейските държави и да успокои международните пазари. Лично аз очаквам, че тя ще убеди и новоизбрания френски президент Франсоа Оланд да се примири с този пакт, като навярно на европейско равнище фискалният ще бъде „подсладен” и с втори пакт за икономически растеж, за създаване на работни места и за инфраструктурни проекти. Такова подслаждане ще помогне и на гърците, които живеят със субективното усещане, че икономиите ги задушават - това се видя на изборите им миналата неделя. Но съчетаването на двата пакта никак не е лесно, защото те всъщност предвиждат противоположни мерки: хем ограничаване на държавните разходи, хем повече държавни инвестиции в икономиката.

Без ЕС Гърция потъва

Гърците негодуват, но това негодувание е оправдано само отчасти. Те с основание отхвърлят опитите цялата тежест да се стовари върху плещите на обикновените хора и се опасяват, че гръцките политици, които десетилетия наред пръскат пари с широки пръсти, накрая пак ще се отърват само с леха уплаха. Гърците не са прави обаче да протестират срещу Евросъюза, защото той не е техният проблем, а тъкмо обратното - решението на проблема им.

Какво ще стане, ако Гърция се откаже от задълженията си? Ами веднага ще спрат финансовите траншове, държавата начаса ще фалира - при това диво, неорганизирано. Ще излезе от еврото, ще въведе своя национална валута, ще започне да печата пари, ще се срути в бездната на хиперинфлацията. Този сценарий, между другото, може да се доразкаже на всички популисти, включително и в България, които непрекъснато лъжат хората, насъсквайки ги срещу Европа. Страна, особено малка страна, която е вън от Евросъюза, автоматически започва да обеднява, защото вече не се ползва от гигантските предимства на отворения пазар и от европейските фондове. Представете си го само: България или Гърция в съревнование с Китай! Дори големите държави в ЕС не биха се справили сами с глобалната конкуренция. Не случайно наблюдателите вярват, че Оланд постепенно ще влезе в крак. Защото Франция, редом с Испания, също е застрашена от „гръцката болест”.

Сърбите дават пример

Днес на мода е евроскептицизмът - Гърция и Франция са доказателството. Но последната неделя имаше и още едни избори - в Сърбия, където 80 процента от хората подкрепиха европейската кауза. Този резултат е много окуражителен, защото очевидно хората все пак са убедени, че ЕС носи мир и благоденствие. Но когато страната им вече членува в Евросъюза, те приемат това за даденост и изискват от политиците още по-добър живот, още повече равенство, още повече грижи за бедните, необразованите, социално слабите. Това е нормално - Франсоа Оланд спечели включително и с такива обещания, макар и доста смътни. Малките гръцки партии също пробиха монопола на ПАСОК и Нова демокрация с обещания за равенство и с агресивна реторика срещу националните си и европейските елити.

Но на терена на реалната политика събитията се развиват с друго темпо и по друга логика - не точно според желанието на избирателите. Така че, в обобщение, според мен Меркел и Оланд ще намерят общ знаменател, когато се срещнат идната седмица, в деня, в който Оланд поема президентството. Това ще поуспокои прословутите финансови пазари, но само по отношение на Франция. В Гърция неизвестността продължава и правителство едва ли ще има. Там нещата вървят към нови избори на 10 или на 17 юни, когато гърците ще трябва да решат дали им трябва неуправляема и галопиращо обедняваща страна, или все пак предпочитат някакъв ред и строги икономии. С други думи: гръцките избиратели ще влязат в ролята на Делфийския оракул и ще предскажат съдбата на Европа.

Автор: А. Андреев, Редактор: Д. Попова-Витцел

Съвместно с предаването "Светът е седем" на БНТ